25 апр. 2010 г., 17:40

Мода

781 0 6

В бялата булчинска рокля на мама

облякох се днес, за да стана принцеса,

червило си сложих - нали съм голяма,

обаче бижутата знам ли къде са?

 

Нахлузих и токчета - остри и тънки

и вече досущ като мама потраквам,

а утре ще бъда в  изтъркани дънки,

защото любимите те са на кака.

 

Гримирах се стилно, прическа направих,

подрънкват във чантата малко парички.

Готова съм аз за купон и забави

и вкъщи танцувам прекрасно пред всички.

 

А татко се смее - била съм плашило.

Какво ли разбира човекът от мода,

от женския грим, тоалет и червило...

Ох, с тези обувки не мога да ходя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...