Мойта баба е модерна

и на себе си е верна,

пуши маркови цигари,

слуша шлагерите стари.

Рок играе до захлас

и изпада във екстаз,

забравя тя, че внучка има,

непослушница любима.

Мойта баба не е стара

и никога не ми се кара,

сутрин няма нищо за закуска,

а тя пред телевизора бисквити хруска.

На обяд се чудя аз какво да ям,

а тя ми казва: - хладилникът е там.

Яж каквото ти хареса,

няма аз да ти се меся.

Баба сяда във колата

и сбира дружките от махалата,

отиват всички вкупом на кафе

и забавляват се добре.

Баба гледа всички сериали

и пред комшийката се хвали,

че живее си щастливо,

а внучето расте игриво.

Вечер баба се прибира вкъщи

и от вратата тя се мръщи,

чуди се какво да облече,

за да изглежда тя добре.

С часове пред огледалото стои

и парите в портмонето си брои,

аз съм внучето ù мило,

но не съм при нея аз щастливо.

Баба да си имам стара,

па макар и тя да ми се кара,

искам приказки да ми разказва,

кое добро е, тя да ми показва.

Вкъщи аз като се върна,

искам баба си да зърна,

да ме чакат вкусни изненади,

а щом послушна съм - награди.

Вечер, щом като заспя,

баба ми да е в съня,

сутрин, щом очи отворя,

с мойта баба искам да говоря.

Искам тя да ме обича,

с нежни думи тя да ме нарича,

за нея да съм внучката прекрасна,

край нея аз щастлива да порасна.