22 июн. 2022 г., 11:42

Мое житейско безсилие

435 1 4


Има такъв народ,
няма такава държава...
Шурти си тоя живот
и все нищо не става.

Болката все ни сърби,
чешем се само с езици.
Няма нови звезди
и окумуш политици.

Който мечтае успех,
който копнее промяна,
бързо купува билет
и после, дим да го няма.

Тук е балкански калъч,
нищо видимо няма.
Всеки просветнал лъч
е тъмна балканска драма.

Бог е раздал красота
в бурени дето се крие...
Моя прекрасна страна,
мое житейско безсилие...





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...