22 июн. 2022 г., 11:42

Мое житейско безсилие

431 1 4


Има такъв народ,
няма такава държава...
Шурти си тоя живот
и все нищо не става.

Болката все ни сърби,
чешем се само с езици.
Няма нови звезди
и окумуш политици.

Който мечтае успех,
който копнее промяна,
бързо купува билет
и после, дим да го няма.

Тук е балкански калъч,
нищо видимо няма.
Всеки просветнал лъч
е тъмна балканска драма.

Бог е раздал красота
в бурени дето се крие...
Моя прекрасна страна,
мое житейско безсилие...





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...