Мое житейско безсилие
Има такъв народ,
няма такава държава...
Шурти си тоя живот
и все нищо не става.
Болката все ни сърби,
чешем се само с езици.
Няма нови звезди
и окумуш политици.
Който мечтае успех,
който копнее промяна,
бързо купува билет
и после, дим да го няма.
Тук е балкански калъч,
нищо видимо няма.
Всеки просветнал лъч
е тъмна балканска драма.
Бог е раздал красота
в бурени дето се крие...
Моя прекрасна страна,
мое житейско безсилие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
