Намерих мисъл с формата на щастие.

В зелено ъгълче от тишина и расне....

О, как само бързо расне до слънчев лъч,

пронизал ми съня, до стрък тревица 

с маргаритки топли, до дъх пристанал

в капчица роса и до щурчето с пролетните

ноти, които искам с глас да изразя.

Открих местенце, Само мое, Тайна е.

Издавам, че ухае на звезди, на люляк

който посадих отдавна и истини му шепна,

да цъфти.

Полъхне ли, навред хвърчи глухарче,

разхождам си безсмислените дни...

И няма го местенцето на карта,

Недей ме пита как да го намериш,

мечти си имаш птици и небе,

препънеш ли се в синьо, на късмет е,

остава ти да пуснеш всички страхове.