1 окт. 2006 г., 10:01

Мое мило дете...

Поэзия

1.5K 0 15

Мое мило дете, моя обич изречена,
вчера бях непростимо виновен,
пренебрегнах брутално своя бащински дълг!
Даже в дивата пустош, смъртоносно обречен,
пак над своите рожби, търпеливо, грижовно
бди, дори да умира, уж свирепия вълк!
А пък аз, мързеливо, гледах някакъв мач
и в минутите трудни бях от теб разделен,
пренебрегнал молбата ти плаха...
Ти била си сама във софийския здрач
и светът бил е чужд, неприветно студен,
и излъчвал стаена заплаха...
Ти получи подкрепа от чужда ръка,
не от бащина длан бе спасена.
Днеска просто се моля, и дано е така,
да повярваш отново във мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Вестин (Димитър Ганчев)

Поздрав за силата!

2006-11-16T22:47:34+02:00
Весан (Ангел Веселинов)

Обикновено е така, Мая, но е по-добре да поискаш прошка!

2006-10-02T15:21:15+03:00
изречена (Мая Попова)

и децата, и родителите си прощават взаимно бързо и забравят. стихът ти е много искрен и хубав.

2006-10-02T15:02:09+03:00
Весан (Ангел Веселинов)

Права си, Гери, но понякога човек от егоизъм греши! Уви!

2006-10-02T13:20:47+03:00
ria (Гергана Иванова)

Малко остана да се разплача. Аз и затова почти на 100 % изпълнявам желанията на дъщеря си, макар и не винаги да е редно.

2006-10-02T11:17:52+03:00