Мое мило дете...
Мое мило дете, моя обич изречена,
вчера бях непростимо виновен,
пренебрегнах брутално своя бащински дълг!
Даже в дивата пустош, смъртоносно обречен,
пак над своите рожби, търпеливо, грижовно
бди, дори да умира, уж свирепия вълк!
А пък аз, мързеливо, гледах някакъв мач
и в минутите трудни бях от теб разделен,
пренебрегнал молбата ти плаха...
Ти била си сама във софийския здрач
и светът бил е чужд, неприветно студен,
и излъчвал стаена заплаха...
Ти получи подкрепа от чужда ръка,
не от бащина длан бе спасена.
Днеска просто се моля, и дано е така,
да повярваш отново във мене!
вчера бях непростимо виновен,
пренебрегнах брутално своя бащински дълг!
Даже в дивата пустош, смъртоносно обречен,
пак над своите рожби, търпеливо, грижовно
бди, дори да умира, уж свирепия вълк!
А пък аз, мързеливо, гледах някакъв мач
и в минутите трудни бях от теб разделен,
пренебрегнал молбата ти плаха...
Ти била си сама във софийския здрач
и светът бил е чужд, неприветно студен,
и излъчвал стаена заплаха...
Ти получи подкрепа от чужда ръка,
не от бащина длан бе спасена.
Днеска просто се моля, и дано е така,
да повярваш отново във мене!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
