3 февр. 2008 г., 13:44

Мое мъничко кокиче

3.2K 1 20

Мое мъничко момиче,
моя радост и отмяна,
мое щастие във дните,
мое слънчице засмяно...
Руси плитки се люлеят,
слънчеви лъчи в очите,
бузки прасковено руменеят

от снега, смеха, игрите...

Закачливо ме поглеждаш,

звънък смях навред се носи...

Моя мъничка надежда...

моя обич без въпроси...

С обич, нежно те прегръщам,

всички грижи ме напускат -
две ръчички ме обгръщат,

вкус на ягодови устни...

Гали ме гласче-камбанка,

тихо ми прошепва тайни,  

клепки натежали, дрямка -
чакат сънища омайни...
Ангелско лице милувам,
златните къдрици галя,
кичури редя, целувам -
и в съня ти ще те пазя...
Моя обич, моя нежност,
мое слънчево момиче...
моя радост и надежда,
първо, мъничко кокиче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Накара ме да се усмихна.
    Изразява толкова обич!
    Поздравления,Мила Нежна!
  • Много нежно и напевно!
    Стопля стиха ти!
    Поздравления!
  • Прелестно, красива майчина обич!
    с обич, Мила и Нежна.
  • Благодаря ви от сърце! Радвам се, че искрените ми чувства са предизвикали толкова много искрени коментари... Бъдете много, много щастливи!!!
  • Много силна и необятна е майчината обич и нежност.Стихът ти е великолепен!!!С много обич и за двете!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...