3.02.2008 г., 13:44

Мое мъничко кокиче

3.2K 1 20

Мое мъничко момиче,
моя радост и отмяна,
мое щастие във дните,
мое слънчице засмяно...
Руси плитки се люлеят,
слънчеви лъчи в очите,
бузки прасковено руменеят

от снега, смеха, игрите...

Закачливо ме поглеждаш,

звънък смях навред се носи...

Моя мъничка надежда...

моя обич без въпроси...

С обич, нежно те прегръщам,

всички грижи ме напускат -
две ръчички ме обгръщат,

вкус на ягодови устни...

Гали ме гласче-камбанка,

тихо ми прошепва тайни,  

клепки натежали, дрямка -
чакат сънища омайни...
Ангелско лице милувам,
златните къдрици галя,
кичури редя, целувам -
и в съня ти ще те пазя...
Моя обич, моя нежност,
мое слънчево момиче...
моя радост и надежда,
първо, мъничко кокиче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Накара ме да се усмихна.
    Изразява толкова обич!
    Поздравления,Мила Нежна!
  • Много нежно и напевно!
    Стопля стиха ти!
    Поздравления!
  • Прелестно, красива майчина обич!
    с обич, Мила и Нежна.
  • Благодаря ви от сърце! Радвам се, че искрените ми чувства са предизвикали толкова много искрени коментари... Бъдете много, много щастливи!!!
  • Много силна и необятна е майчината обич и нежност.Стихът ти е великолепен!!!С много обич и за двете!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...