Мое необятно море

Поэзия » Любовная

1.7K 0 5

Обичам те, мое необятно море

с всевъзможните ти, там, подземни корали,

които не знам как съществуват, без да имат сърце,

неподвижно се реят сред пясъчните ти кристали.

Те не знаят, горките, защо се люшкаш така

и образуваш безброй вълни полудели,

които с твоята мисъл целуват брега

и с болката на всички раздели.

Сега съм тук, дойдох при тебе сама,

за да те помоля да ми изпиеш сълзите.

Дай ми отново една малка мечта,

с която да достигна звездите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

shkaf4eto (Валентин Добрев)

Да, наистина много хубав стих! Поздравления!

2012-10-27T08:45:11+03:00
mariqslavova1947 (Мария)

Всичко което се пише за морето ме вълнува.Хубаво написано,четох с удоволствие.Успехи!

2012-10-27T05:56:34+03:00
anjambman (Анжамбман Анапестов)

!*

2012-10-26T22:20:42+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Много образно!Поздравление!
Привет от мен!

2012-10-26T19:37:15+03:00
lubovgospodinova (Калина)

"Сега съм тук, дойдох при тебе сама,

за да те помоля да ми изпиеш сълзите."
Много ми хареса Роси!

2012-10-26T17:31:44+03:00