Мое необятно море

Poetry » Love

1.7K 0 5

Обичам те, мое необятно море

с всевъзможните ти, там, подземни корали,

които не знам как съществуват, без да имат сърце,

неподвижно се реят сред пясъчните ти кристали.

Те не знаят, горките, защо се люшкаш така

и образуваш безброй вълни полудели,

които с твоята мисъл целуват брега

и с болката на всички раздели.

Сега съм тук, дойдох при тебе сама,

за да те помоля да ми изпиеш сълзите.

Дай ми отново една малка мечта,

с която да достигна звездите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

shkaf4eto (Валентин Добрев)

Да, наистина много хубав стих! Поздравления!

2012-10-27T08:45:11+03:00
mariqslavova1947 (Мария)

Всичко което се пише за морето ме вълнува.Хубаво написано,четох с удоволствие.Успехи!

2012-10-27T05:56:34+03:00
anjambman (Анжамбман Анапестов)

!*

2012-10-26T22:20:42+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Много образно!Поздравление!
Привет от мен!

2012-10-26T19:37:15+03:00
lubovgospodinova (Калина)

"Сега съм тук, дойдох при тебе сама,

за да те помоля да ми изпиеш сълзите."
Много ми хареса Роси!

2012-10-26T17:31:44+03:00