Oct 26, 2012, 5:02 PM

Мое необятно море 

  Poetry » Love
1401 0 5

Обичам те, мое необятно море

с всевъзможните ти, там, подземни корали,

които не знам как съществуват, без да имат сърце,

неподвижно се реят сред пясъчните ти кристали.

 

Те не знаят, горките, защо се люшкаш така

и образуваш безброй вълни полудели,

които с твоята мисъл целуват брега

и с болката на всички раздели.

 

Сега съм тук, дойдох при тебе сама,

за да те помоля да ми изпиеш сълзите.

Дай ми отново една малка мечта,

с която да достигна звездите!

© Росица Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??