Мое необятно море
Обичам те, мое необятно море
с всевъзможните ти, там, подземни корали,
които не знам как съществуват, без да имат сърце,
неподвижно се реят сред пясъчните ти кристали.
Те не знаят, горките, защо се люшкаш така
и образуваш безброй вълни полудели,
които с твоята мисъл целуват брега
и с болката на всички раздели.
Сега съм тук, дойдох при тебе сама,
за да те помоля да ми изпиеш сълзите.
Дай ми отново една малка мечта,
с която да достигна звездите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
Много ми хареса Роси!