6 окт. 2013 г., 12:42

Мое щастие

3K 0 1

 

 

                            Възглавницата до мен е празна и не зная

                            как спокойно без тебе ще заспя,

                            свикнала съм да ме галиш нежно

                            и на гръдта ти да лежа.

 

                            Обичам, когато силно ме прегръщаш

                            и устни в кожата ми впиваш ти,

                            в тъмнината мириса на кожата ти да усещам

                            и нежно да ми шепнеш - "спи".

 

                            Спокойна съм, когато си до мене,

                            цял живот те чаках и сега

                            не мога и за малко да те пусна,

                            защото точно ти си любовта.

 

                            Мое щастие и моя обич,

                            цял живот съм те чакала,

                            Обичам те.

                            

 

                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Описала си по прекрасен начин, това което чувстваш! Браво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...