Мое сърце, ти остана завинаги пленено
от миговете щастие, мълнии във две очи,
сладости от устни бурно в огън споделени,
две ръце, в които от обич въздухът трепти...
Небето ни съпровожда в сияние синьо.
Нощите са звездни, съкровени мечтания.
В прегръдките ти съм лунна богиня,
от любов пламък, Божествено съчетание.
Сутрин една, морна зората се не събуди.
Слепени бяха миглите и от черна тъга.
Вместо искрящи в любов изумруди,
лееше, в буря родени, сълза след сълза.
Изнизват се годините студени и пусти,
затворени в своето диво, безплодно битие.
Няма сладост и усмивка на моите устни.
Но огънят и днес гори в теб, мое сърце!
03 07 2019
© Надежда Борисова Все права защищены