МОЕ СЪРЦЕ

Мое сърце, ти остана завинаги пленено

от миговете щастие, мълнии във две очи,

сладости от устни бурно в огън споделени,

две ръце, в които от обич въздухът трепти...

Небето ни съпровожда в сияние синьо.

Нощите са звездни, съкровени мечтания.

В прегръдките ти съм лунна богиня,

от любов пламък, Божествено съчетание.

Сутрин една, морна зората се не събуди.

Слепени бяха миглите и от черна тъга.

Вместо искрящи в любов изумруди,

лееше, в буря родени, сълза след сълза.

Изнизват се годините студени и пусти,

затворени в своето диво, безплодно битие.

Няма сладост и усмивка на моите устни.

Но огънят и днес гори в теб, мое сърце!

03 07 2019