3 jul 2019, 11:31

Мое сърце

  Poesía
346 0 0

МОЕ СЪРЦЕ

 

Мое сърце, ти остана завинаги пленено

от миговете щастие, мълнии във две очи,

сладости от устни бурно в огън споделени,

две ръце, в които от обич въздухът трепти...

 

Небето ни съпровожда в сияние синьо.

Нощите са звездни, съкровени мечтания.

В прегръдките ти съм лунна богиня,

от любов пламък, Божествено съчетание.

 

Сутрин една, морна зората се не събуди.

Слепени бяха миглите и от черна тъга.

Вместо искрящи в любов изумруди,

лееше, в буря родени, сълза след сълза.

 

Изнизват се годините студени и пусти,

затворени в своето диво, безплодно битие.

Няма сладост и усмивка на моите устни.

Но огънят и днес гори в теб, мое сърце!

 

03 07 2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...