3 jul 2019, 11:31

Мое сърце

  Poesía
342 0 0

МОЕ СЪРЦЕ

 

Мое сърце, ти остана завинаги пленено

от миговете щастие, мълнии във две очи,

сладости от устни бурно в огън споделени,

две ръце, в които от обич въздухът трепти...

 

Небето ни съпровожда в сияние синьо.

Нощите са звездни, съкровени мечтания.

В прегръдките ти съм лунна богиня,

от любов пламък, Божествено съчетание.

 

Сутрин една, морна зората се не събуди.

Слепени бяха миглите и от черна тъга.

Вместо искрящи в любов изумруди,

лееше, в буря родени, сълза след сълза.

 

Изнизват се годините студени и пусти,

затворени в своето диво, безплодно битие.

Няма сладост и усмивка на моите устни.

Но огънят и днес гори в теб, мое сърце!

 

03 07 2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...