27 мая 2008 г., 14:54

Мое Вътрешно Аз

646 0 1

Мое Вътрешно Аз

 

 

Толкова сме отдалечени един от друг,

а сме си опряли гръб един на друг.

Викаме се поименно, а зовът ни затихва

по дългия път на вледенено ехо.

Питаме се дали ще се намерим, а

дали сме се разделяли някога?

 

Шепнат кървавите рози, напътстват ни!

Вслушай се във тях, ще чуеш тяхното

послание от мен за теб, ще те намеря!

Ангелитя спят, боговете искат да ни

разделят.

 

Черни са облаците, капят едри капки кръв.

Страшен вятър опитва се да ми попречи.

Заглъхна и шепотът на кървавите рози,

без вест за теб, надеждата умира.

 

Толкова сме отдалечени един от друг,

а сме си опряли гръб един на друг.

Викаме се поименно, а зовът ни затихва

по дългия път на вледенено ехо.

Искаме да сме едно цяло, ти мое аз, и

аз твоето ти, но боговете искат да ни

разделят.

 

Шепна аз, шепнеш ти, но аз съм ти,

а ти си аз, мое вътрешно аз, попаднах

в трап.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...