Мое Вътрешно Аз

Толкова сме отдалечени един от друг,

а сме си опряли гръб един на друг.

Викаме се поименно, а зовът ни затихва

по дългия път на вледенено ехо.

Питаме се дали ще се намерим, а

дали сме се разделяли някога?

Шепнат кървавите рози, напътстват ни!

Вслушай се във тях, ще чуеш тяхното

послание от мен за теб, ще те намеря!

Ангелитя спят, боговете искат да ни

разделят.

Черни са облаците, капят едри капки кръв.

Страшен вятър опитва се да ми попречи.

Заглъхна и шепотът на кървавите рози,

без вест за теб, надеждата умира.

Толкова сме отдалечени един от друг,

а сме си опряли гръб един на друг.

Викаме се поименно, а зовът ни затихва

по дългия път на вледенено ехо.

Искаме да сме едно цяло, ти мое аз, и

аз твоето ти, но боговете искат да ни

разделят.

Шепна аз, шепнеш ти, но аз съм ти,

а ти си аз, мое вътрешно аз, попаднах

в трап.