6 нояб. 2009 г., 07:14

Моето цветно стъкло

892 0 4

Ето нашето зимно стъкло.

То не е, то не е сякаш същото

няма вече ни пътя, ни къщите

само бяла гора от сребро.

Атанас Далчев

 

 

Ето моето цветно стъкло,

и през него светът съвсем не е толкова розов,

независимо как, и кога, и защо

го погледнеш от някакъв ъгъл.

 

Ето моето цветно стъкло-

от дъгата по него във цвят

са разсипани много истини, болка и ...грях.

...И е моят прозорец към тях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е твоето цветно стъкло, Нелка! Красиво и мъдро написано! Целувки за теб и морето!
  • светът е розов само в мечтите ни.. всичко останало е фарс! харесах стихът ти ! но С Атанас Далчев просто ме плени..
  • Не ти трябва да е розово! Достатъчно е, че е цветно!
  • Време е да го счупиш. Но внимателно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....