13 авг. 2013 г., 21:34

Моето куче

950 0 4

Най-добър приятел го наричам

и винаги ще го обичам.

Мога да му се доверя

и всичко да си споделя.

Никога няма да ме предаде

нито пък ще ме кълне.

Вечно ме гледа право в очите

и спира ми от раз сълзите.

Никога няма да ме забрави

и докрай ще ме пази.

Исках аз да споделя това,

което мъчи ме сега.

Разделих се с него, стана на мига,

заради съседката зла.

Сега го виждам макар не всеки ден

и няма мира вече в мен.

Мен ме прави щастлива това,

че все още го има тук на света.

Само знам ще ми остане в сърцето

дори да е там далеч на полето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Делиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...