13.08.2013 г., 21:34

Моето куче

953 0 4

Най-добър приятел го наричам

и винаги ще го обичам.

Мога да му се доверя

и всичко да си споделя.

Никога няма да ме предаде

нито пък ще ме кълне.

Вечно ме гледа право в очите

и спира ми от раз сълзите.

Никога няма да ме забрави

и докрай ще ме пази.

Исках аз да споделя това,

което мъчи ме сега.

Разделих се с него, стана на мига,

заради съседката зла.

Сега го виждам макар не всеки ден

и няма мира вече в мен.

Мен ме прави щастлива това,

че все още го има тук на света.

Само знам ще ми остане в сърцето

дори да е там далеч на полето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Делиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...