13 мая 2007 г., 17:24

Моето малко аз

Поэзия

758 0 5

Обръщам се след нечий повик,
но няма никой, нищо не остана -
след всички бури и разочарования
изтривам спомените
за да не боли.
...
Късно е!
Изсмуках всяка капчица отрова
и пораснах.
...
Сега, когато пак се обърнах,
от снимката ми се усмихна
моето малко Аз
с широко отворени, сини очи.
Посочи ме и каза:

"кажи ми!
защо ме уби?"

13.05.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

buba_muba (Буба)

защо го уби-то беше красиво-усмихни се

2007-05-21T16:18:52+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав!6!

2007-05-18T02:29:04+03:00
Na-aN (Милена)

Хубаво написано!

2007-05-14T14:49:29+03:00
mgstoilov (Мартин Стоилов)

Трябва да се стараем да запазим децата в себе си! Не бих искал някой ден да се превърн в сприхав, закостенял и раздразнителен дядка. В човек, който не обръща внимание на малките неща, който е изгубил детското в себе си!
Това стихотворение ще ми помогне това да не се случи!
Благодаря!

2007-05-13T19:55:55+03:00
busybee (Аз)

Толкова е тъжно. Но хората напразно се лъжем, че децата в нас умират. Те си остават винаги там. И ние не сме няой друг човек. Ние винаги ще си останем тях.

2007-05-13T17:29:59+03:00