13 may 2007, 17:24

Моето малко аз

  Poesía
757 0 5

Обръщам се след нечий повик,
но няма никой, нищо не остана -
след всички бури и разочарования
изтривам спомените
за да не боли.
...
Късно е!
Изсмуках всяка капчица отрова
и пораснах.
...
Сега, когато пак се обърнах,
от снимката ми се усмихна
моето малко Аз
с широко отворени, сини очи.
Посочи ме и каза:

"кажи ми!
защо ме уби?"

                             13.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • защо го уби-то беше красиво-усмихни се
  • Поздрав!6!
  • Хубаво написано!
  • Трябва да се стараем да запазим децата в себе си! Не бих искал някой ден да се превърн в сприхав, закостенял и раздразнителен дядка. В човек, който не обръща внимание на малките неща, който е изгубил детското в себе си!
    Това стихотворение ще ми помогне това да не се случи!
    Благодаря!
  • Толкова е тъжно. Но хората напразно се лъжем, че децата в нас умират. Те си остават винаги там. И ние не сме няой друг човек. Ние винаги ще си останем тях.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...