13 may 2007, 17:24

Моето малко аз

  Poesía
762 0 5

Обръщам се след нечий повик,
но няма никой, нищо не остана -
след всички бури и разочарования
изтривам спомените
за да не боли.
...
Късно е!
Изсмуках всяка капчица отрова
и пораснах.
...
Сега, когато пак се обърнах,
от снимката ми се усмихна
моето малко Аз
с широко отворени, сини очи.
Посочи ме и каза:

"кажи ми!
защо ме уби?"

                             13.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • защо го уби-то беше красиво-усмихни се
  • Поздрав!6!
  • Хубаво написано!
  • Трябва да се стараем да запазим децата в себе си! Не бих искал някой ден да се превърн в сприхав, закостенял и раздразнителен дядка. В човек, който не обръща внимание на малките неща, който е изгубил детското в себе си!
    Това стихотворение ще ми помогне това да не се случи!
    Благодаря!
  • Толкова е тъжно. Но хората напразно се лъжем, че децата в нас умират. Те си остават винаги там. И ние не сме няой друг човек. Ние винаги ще си останем тях.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...