sweet_leaf (Гергана Цветкова)
163 331
May 13, 2007, 5:24 PM

Моето малко аз 

  Poetry
609 0 5

Обръщам се след нечий повик,
но няма никой, нищо не остана -
след всички бури и разочарования
изтривам спомените
за да не боли.
...
Късно е!
Изсмуках всяка капчица отрова
и пораснах.
...
Сега, когато пак се обърнах,
от снимката ми се усмихна
моето малко Аз
с широко отворени, сини очи.
Посочи ме и каза:

"кажи ми!
защо ме уби?"

                             13.05.2007

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • защо го уби-то беше красиво-усмихни се
  • Поздрав!6!
  • Хубаво написано!
  • Трябва да се стараем да запазим децата в себе си! Не бих искал някой ден да се превърн в сприхав, закостенял и раздразнителен дядка. В човек, който не обръща внимание на малките неща, който е изгубил детското в себе си!
    Това стихотворение ще ми помогне това да не се случи!
    Благодаря!
  • Толкова е тъжно. Но хората напразно се лъжем, че децата в нас умират. Те си остават винаги там. И ние не сме няой друг човек. Ние винаги ще си останем тях.
Random works
: ??:??