27 мар. 2009 г., 07:44

Моето небе

Поэзия

707 0 4

Небето ми отдавна е замлъкнало,
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши.
И да ми покаже всъщност
колко много е боляло.
Небето ми отдавна е забравило
вкуса на суетата.
Уморено, дори когато залезно
се спира и приспива слънцето...
На запад.
А над угарите-пътища
прахът се наслоява...
Небето ми отдавна птиците прогони.
Болеше го, когато забиваха
крилете си в полет...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Ще се завърнат птиците!Поздрав!

2009-03-27T12:32:48+02:00
Aneta_kz (Анета)

Небето ти е синьо!
Поздрав, Нели!

2009-03-27T10:46:06+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Нели, при теб също имам проблем с показването на стиха или прозореца за коментари от експлорера (а е доста широко употребяван браузер). Опитай за в бъдеще да поставяш стиховете в сайта през друг браузер, или вместо директно да копираш стиха от уорда, първо го прехвърли в Text Document и тогава го копирай тук.

2009-03-27T10:21:42+02:00
pavli (Павлина Петрова)

Знаеш, че процесите са динамични... Пожелавам ти да дочакаш своето ведро небе!

2009-03-27T07:47:02+02:00