Mar 27, 2009, 7:44 AM

Моето небе

  Poetry
702 0 4

Небето ми отдавна е замлъкнало,
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши.
И да ми покаже всъщност
колко много е боляло.
Небето ми отдавна е забравило
вкуса на суетата.
Уморено, дори когато залезно
се спира и приспива слънцето...
На запад.
А над угарите-пътища
прахът се наслоява...
Небето ми отдавна птиците прогони.
Болеше го, когато забиваха
крилете си в полет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще се завърнат птиците!Поздрав!
  • Небето ти е синьо!
    Поздрав, Нели!
  • Нели, при теб също имам проблем с показването на стиха или прозореца за коментари от експлорера (а е доста широко употребяван браузер). Опитай за в бъдеще да поставяш стиховете в сайта през друг браузер, или вместо директно да копираш стиха от уорда, първо го прехвърли в Text Document и тогава го копирай тук.
  • Знаеш, че процесите са динамични... Пожелавам ти да дочакаш своето ведро небе!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...