27.03.2009 г., 7:44 ч.

Моето небе 

  Поезия
507 0 4

Небето ми отдавна е замлъкнало,
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши.
И да ми покаже всъщност
колко много е боляло.
Небето ми отдавна е забравило
вкуса на суетата.
Уморено, дори когато залезно
се спира и приспива слънцето...
На запад.
А над угарите-пътища
прахът се наслоява...
Небето ми отдавна птиците прогони.
Болеше го, когато забиваха
крилете си в полет...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще се завърнат птиците!Поздрав!
  • Небето ти е синьо!
    Поздрав, Нели!
  • Нели, при теб също имам проблем с показването на стиха или прозореца за коментари от експлорера (а е доста широко употребяван браузер). Опитай за в бъдеще да поставяш стиховете в сайта през друг браузер, или вместо директно да копираш стиха от уорда, първо го прехвърли в Text Document и тогава го копирай тук.
  • Знаеш, че процесите са динамични... Пожелавам ти да дочакаш своето ведро небе!
Предложения
: ??:??