Моето небе
Небето ми отдавна е замлъкнало,
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши.
И да ми покаже всъщност
колко много е боляло.
Небето ми отдавна е забравило
вкуса на суетата.
Уморено, дори когато залезно
се спира и приспива слънцето...
На запад.
А над угарите-пътища
прахът се наслоява...
Небето ми отдавна птиците прогони.
Болеше го, когато забиваха
крилете си в полет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
