16 июн. 2012 г., 22:39

Моето послание

860 0 0

Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.

Но аз те гледам с очите на небето,
със синевата морска те поглеждам,
с искрите слънчеви на жълто цвете,
със дъх на теменуги те преследвам.

Запазих си частичка от теб във сърцето -
съвсем мъничка, като орехче малка,
и убива ми това орехче проклето,
не ми позволява да те забравя.

Така ми липсва твоят образ,
добротата и красивите думи...
Преглътни тази глупава гордост,
ако ти липсвам, ще бъда винаги тук!

Изпращам своето послание с вятъра,
закодирах го в слънчевия залез -
ако те сграбчи с нокти тишината,
извади ме от дъното на океана...
от там, където ти ме запрати!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....