10 февр. 2024 г., 10:23

Моето щастие

776 1 2

          

      Моето щастие

 

Моето щастие пак ми избяга

някъде там през гори и води,

само в душата ми нещо остана –

образ единствен и много мечти.

 

Моето щастие много далечно

прави си снимки с красиви жени,

толкова мило и някак небрежно

то пак душата ми днес нарани.

 

Моето щастие то не обича

тих и спокоен, и слънчев живот,

нощем звездите на друга нарича,

дълго ги гледа в небесния свод.

 

Моето щастие то е нетрайно,

то е коварно и хитро дори,

но ще му кажа за мен е случайно,

нека по пътя си то да върви!

 

               Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....