Feb 10, 2024, 10:23 AM

Моето щастие

  Poetry » Love
774 1 2

          

      Моето щастие

 

Моето щастие пак ми избяга

някъде там през гори и води,

само в душата ми нещо остана –

образ единствен и много мечти.

 

Моето щастие много далечно

прави си снимки с красиви жени,

толкова мило и някак небрежно

то пак душата ми днес нарани.

 

Моето щастие то не обича

тих и спокоен, и слънчев живот,

нощем звездите на друга нарича,

дълго ги гледа в небесния свод.

 

Моето щастие то е нетрайно,

то е коварно и хитро дори,

но ще му кажа за мен е случайно,

нека по пътя си то да върви!

 

               Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...