10.02.2024 г., 10:23

Моето щастие

773 1 2

          

      Моето щастие

 

Моето щастие пак ми избяга

някъде там през гори и води,

само в душата ми нещо остана –

образ единствен и много мечти.

 

Моето щастие много далечно

прави си снимки с красиви жени,

толкова мило и някак небрежно

то пак душата ми днес нарани.

 

Моето щастие то не обича

тих и спокоен, и слънчев живот,

нощем звездите на друга нарича,

дълго ги гледа в небесния свод.

 

Моето щастие то е нетрайно,

то е коварно и хитро дори,

но ще му кажа за мен е случайно,

нека по пътя си то да върви!

 

               Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...