Моето щастие пак ми избяга
някъде там през гори и води,
само в душата ми нещо остана –
образ единствен и много мечти.
Моето щастие много далечно
прави си снимки с красиви жени,
толкова мило и някак небрежно
то пак душата ми днес нарани.
Моето щастие то не обича
тих и спокоен, и слънчев живот,
нощем звездите на друга нарича,
дълго ги гледа в небесния свод.
Моето щастие то е нетрайно,
то е коварно и хитро дори,
но ще му кажа за мен е случайно,
нека по пътя си то да върви!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени