beloved (Ивелина Стойкова)
19 51
21 нояб. 2019 г., 10:20

Моето синьо лято 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Другая
1019 0 4

Богатствата на древната земя,

позната като моята родина,

опитах в днешно време и успях

да преживея чудно лято синьо.

 

Прегръдка минералните води

от извора предложиха ми топло.

А всяко езеро ме разхлади

високо там, когато го докоснех.

 

Реки и язовири, даже Дунав

разливаха се в погледа ми жаден

и бързеите силни, дето буйно

отнасяха момента с водопади.

 

Обикнах силните ни върхове,

историята ни и пещерите,

предели и ждрела, и носове,

и крепости, и кули, и звездите ни.

 

(Видях огромна милост затова,

по пътищата наши магистрални,

че синьото ми лято не умря,

прибирах се по живо и по здраво.)

 

И „щастието съществува“, знам,

морето е... измислено прекрасно

във лоното на този Бог голям,

Комуто лятносиня благодарност.

© Ивелина Стойкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • @pastirkanaswetulki (Мария Панайотова): Благодаря много! Когато човек обича... В случая - България...
  • И разходката през стихотворението ти беше приятна! Благодаря, Ивелина!
  • Ирен, цял живот! Благодаря!
  • И като добавим манактири, църкви, побити камъни, долмени... Едно лято няма да ти стигне. Ще обикаляш още и още.
Предложения
: ??:??