Моето синьо лято
Богатствата на древната земя,
позната като моята родина,
опитах в днешно време и успях
да преживея чудно лято синьо.
Прегръдка минералните води
от извора предложиха ми топло.
А всяко езеро ме разхлади
високо там, когато го докоснех.
Реки и язовири, даже Дунав
разливаха се в погледа ми жаден
и бързеите силни, дето буйно
отнасяха момента с водопади.
Обикнах силните ни върхове,
историята ни и пещерите,
предели и ждрела, и носове,
и крепости, и кули, и звездите ни.
(Видях огромна милост затова,
по пътищата наши магистрални,
че синьото ми лято не умря,
прибирах се по живо и по здраво.)
И „щастието съществува“, знам,
морето е... измислено прекрасно
във лоното на този Бог голям,
Комуто лятносиня благодарност.
© Ивелина Стойкова All rights reserved.
Благодаря!
