Моето синьо лято
Богатствата на древната земя,
позната като моята родина,
опитах в днешно време и успях
да преживея чудно лято синьо.
Прегръдка минералните води
от извора предложиха ми топло.
А всяко езеро ме разхлади
високо там, когато го докоснех.
Реки и язовири, даже Дунав
разливаха се в погледа ми жаден
и бързеите силни, дето буйно
отнасяха момента с водопади.
Обикнах силните ни върхове,
историята ни и пещерите,
предели и ждрела, и носове,
и крепости, и кули, и звездите ни.
(Видях огромна милост затова,
по пътищата наши магистрални,
че синьото ми лято не умря,
прибирах се по живо и по здраво.)
И „щастието съществува“, знам,
морето е... измислено прекрасно
във лоното на този Бог голям,
Комуто лятносиня благодарност.
© Ивелина Стойкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
@pastirkanaswetulki (Мария Панайотова): Благодаря много! Когато човек обича... В случая - България...
-
И разходката през стихотворението ти беше приятна! Благодаря, Ивелина!
-
Ирен, цял живот!
Благодаря! -
И като добавим манактири, църкви, побити камъни, долмени... Едно лято няма да ти стигне. Ще обикаляш още и още.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
