Моето синьо лято
Богатствата на древната земя,
позната като моята родина,
опитах в днешно време и успях
да преживея чудно лято синьо.
Прегръдка минералните води
от извора предложиха ми топло.
А всяко езеро ме разхлади
високо там, когато го докоснех.
Реки и язовири, даже Дунав
разливаха се в погледа ми жаден
и бързеите силни, дето буйно
отнасяха момента с водопади.
Обикнах силните ни върхове,
историята ни и пещерите,
предели и ждрела, и носове,
и крепости, и кули, и звездите ни.
(Видях огромна милост затова,
по пътищата наши магистрални,
че синьото ми лято не умря,
прибирах се по живо и по здраво.)
И „щастието съществува“, знам,
морето е... измислено прекрасно
във лоното на този Бог голям,
Комуто лятносиня благодарност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Стойкова Всички права запазени
Благодаря!
