6 янв. 2015 г., 07:48

Моето сърце

670 0 2

Моето сърце един ден се умори да го чупят
и с много упоритост и сила парчетата събра,
но от тогава само определени хора в него влизат,
и влязат ли, остават там и след смъртта!

Пречупено до край, но въпреки това голямо и смело,
моето сърце си отмъсти на всеки и започна всичко отначало!
Сега е силно като камък и не допуска в себе си коя да е жена,
защото ако иска там да влезе, трябва да е честна и добра!

Много жени сега мечтаят да намерят момче с такова сърце,
но един път когато влака потегли, назад и да иска не може да се върне!
Много жени на гарата плачат и съжаляват, че изпуснаха влака.
Защото истинският мъж веднъж предлага и ако откажеш, няма да те чака!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре казано, но трудно изпълнимо!
    Понякога е трудно да заповядваме на сърцето си
    да чувства!
    А твоето сърце е младо и дори и разбивано,
    човешкото сърце има едно странно свойство,
    че може да бъде разбивано по няколко пъти!
    Дано не съм ти прозвучала грубо и песимистично!
    Желая ти сърцето ти да бъде изпълнено само с хубави чувства!
  • Добре казано

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....