6 июл. 2018 г., 23:21

Моето сърце

1.3K 0 2

 

Загубих всичко,

дори и себе си.

Светът чернее

пред очите ми.

 

Разпънаха на кръст,

душата ми.

С тежки думи

разкъсаха моето сърцето.

 

Търпя на болка,

но в сърцето си

допускам малко хора,

без лъжци и лицемери.

 

Остана кърваво и наранено

моето сърце.

Плаче тихо в нощта,

а беше весело, засмяно.

 

Не моля никого,

не търся съжаление.

Ще запазя малка част

от сърцето си.

 

Един живот отлита,

нелека е моята съдба.

Нося мъка дето ме убива.

Сърцето си затворих докато умра.

 

Не допускам никого до себе си.

Не вярвам в любовта.

Не вярвам на „приятели“.

Вярвам само на сърцето си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тежко произведение... почуствах болката...
  • Каква мъка, самотност... какви пълни с тежък емоционален заряд думи..

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...