Jul 6, 2018, 11:21 PM

Моето сърце

  Poetry » Other
1.3K 0 2

 

Загубих всичко,

дори и себе си.

Светът чернее

пред очите ми.

 

Разпънаха на кръст,

душата ми.

С тежки думи

разкъсаха моето сърцето.

 

Търпя на болка,

но в сърцето си

допускам малко хора,

без лъжци и лицемери.

 

Остана кърваво и наранено

моето сърце.

Плаче тихо в нощта,

а беше весело, засмяно.

 

Не моля никого,

не търся съжаление.

Ще запазя малка част

от сърцето си.

 

Един живот отлита,

нелека е моята съдба.

Нося мъка дето ме убива.

Сърцето си затворих докато умра.

 

Не допускам никого до себе си.

Не вярвам в любовта.

Не вярвам на „приятели“.

Вярвам само на сърцето си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много тежко произведение... почуствах болката...
  • Каква мъка, самотност... какви пълни с тежък емоционален заряд думи..

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...