6.07.2018 г., 23:21

Моето сърце

1.3K 0 2

 

Загубих всичко,

дори и себе си.

Светът чернее

пред очите ми.

 

Разпънаха на кръст,

душата ми.

С тежки думи

разкъсаха моето сърцето.

 

Търпя на болка,

но в сърцето си

допускам малко хора,

без лъжци и лицемери.

 

Остана кърваво и наранено

моето сърце.

Плаче тихо в нощта,

а беше весело, засмяно.

 

Не моля никого,

не търся съжаление.

Ще запазя малка част

от сърцето си.

 

Един живот отлита,

нелека е моята съдба.

Нося мъка дето ме убива.

Сърцето си затворих докато умра.

 

Не допускам никого до себе си.

Не вярвам в любовта.

Не вярвам на „приятели“.

Вярвам само на сърцето си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тежко произведение... почуствах болката...
  • Каква мъка, самотност... какви пълни с тежък емоционален заряд думи..

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...