20 апр. 2018 г., 23:22

Моето завръщане

518 0 0

 

Шепти ми моето сърце:

„Живей веднъж, но истински“

„Бори се“, „Бъди себе си“

„Дори когато си предадена

 от собствената си съдба,

вдигни  глава и продължи“

Сърцето продължава

неспирно да шепти:

„ Дори когато ти се плаче,

 живей напук на приятели гризачи“

 „Живей без страх“

„Не позволявай да бъдеш сама,

когато приятел ти подава ръка“

„Сред хората живей“

„След всичко бъди оптимист“

„Пролетта е сезон на мъдрост и сила“

„За равносметка е може би късно“

„Но е време за НОВО НАЧАЛО“

„Бъди ЧОВЕК, а не човече“

„Просто себе си бъди“

„Сега е времето помисли“

Замислих се...!

Може би има право моето сърце.

Какво е щастие разбрах!

Стига ми „Добро утро“,

от приятел рано сутрин.

Само две добри думи 

и една приятелска ръка.

ДА! Трябва да продължа.

Стълба ще да си направя

и от  ада да се избавя.

Ще се завърна пак при вас,

защото  искам да бъда „ АЗ“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....