20.04.2018 г., 23:22

Моето завръщане

515 0 0

 

Шепти ми моето сърце:

„Живей веднъж, но истински“

„Бори се“, „Бъди себе си“

„Дори когато си предадена

 от собствената си съдба,

вдигни  глава и продължи“

Сърцето продължава

неспирно да шепти:

„ Дори когато ти се плаче,

 живей напук на приятели гризачи“

 „Живей без страх“

„Не позволявай да бъдеш сама,

когато приятел ти подава ръка“

„Сред хората живей“

„След всичко бъди оптимист“

„Пролетта е сезон на мъдрост и сила“

„За равносметка е може би късно“

„Но е време за НОВО НАЧАЛО“

„Бъди ЧОВЕК, а не човече“

„Просто себе си бъди“

„Сега е времето помисли“

Замислих се...!

Може би има право моето сърце.

Какво е щастие разбрах!

Стига ми „Добро утро“,

от приятел рано сутрин.

Само две добри думи 

и една приятелска ръка.

ДА! Трябва да продължа.

Стълба ще да си направя

и от  ада да се избавя.

Ще се завърна пак при вас,

защото  искам да бъда „ АЗ“.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...