Мога да те почувствам...

Мога да те усетя, ако искам... 

Мога и да те имам,

но сякаш не искам.

Две тела в едно се слели,

да се обичат уж...

Два погледа, за ласка зажаднели,

се изпиват. Напук.

Мога да усетя дъха ти,

забързан в дебрите на нощта.

Да дочуя в далечината гласа ти, 

тъй искащ пак да достигне върха.

И кожата ти пак ще е гореща...

И пак устните си ще прехапваш...

Бурни нощи още колко ли ни чакат?

А любовта е някак уморена...

Невзрачна, бледа... Смешна.

Тя със секс не се оправя...

Не сияе, не диша.

Помниш ли? Тя умря. Почина...

Мога да те имам.

Мога винаги, щом поискам

да си до мен.

Както в онзи ден.

Знаеш ли колко сладко спеше?

Като бебе във леглото ми лежеше.

Мога. Но не ще е същото както преди...

Никога няма да е...

Претръпнах. Не боли...

Всъщност каквото ще да е...

Навън вече спря да вали.