Мога ли...?

Мога ли...?

Мога ли да бъда безгрешна, когато всичко наоколо ме свежда до грях?

Мога ли да бъда щастлива, когато съм задоволена само с материалното, а нямам това, което иска душата ми?

Мога ли да бъда силна, когато няма кой да ми държи ръката?
Мога ли да бъда красива, когато няма за кого?
Мога ли да казвам само истината, когато лъжата е единственото спасение?
Мога ли да спра да се взирам в звездите, когато намирам утеха в това?
Мога ли да рисувам със светли бои, когато са останали само тъмни?
Мога ли да лъжа, че съм отвътре щастлива, когато очите ми говорят друго?
Мога ли да сдържам сълзите си, когато напират неудържимо?
Мога ли да се усмихна, когато знам, че веднага нещо ще изтрие усмивката ми?
Мога ли да заспя с усмивка на лицето, когато знам, че утрешният ден няма да се различава от изминалия?

Мога ли да спра да живея, когато въпреки всичко аз обичам?