19 июл. 2023 г., 22:10

Мога но не искам

1K 1 5

Седнал на кресло в мрачината,

загледан на простора в далечината,

мога да си пия питието

под едрите звезди на небето.

 

Мога да си плацикам краката

на топлото море във водата

и полъха лек на бриза

да разгръща лятната ми риза.

 

Мога спокойно да пиша

и потно чело да бриша

в нежното рамо на жена

на брега в другата страна.

 

Мога! Ама ха де! На!

Все тичам настрана!

С череп на заклет патриот

се бъхтя цял живот

 

за доброто на род и Родина,

вместо да възирам за чужбина!

Мога, но не искам! Не ща!

Тука ще падна! Тука ще умра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

20 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за взетото отношение, Метроном! Това е моята гледна точка - род и Родина са непреходни, а ядене, пиене, .... , тия трите работи и хубавите коли са довреме! Бъди жив и здрав!
  • Тайфата се увеличава, ама вече останах без глас - щедро ги раздадох. Всъщност, твоето е малко далеч от темата... ама карай. Род, родина, чужбина... патриотизъм...
  • Благодаря за пожеланието, Акеми! А относно мечтите и кошмарите ги има, но грешката е моя. Трябва само думата мога да заменя с искам но не мога!? Мечтите са в искам, а кошмарите са в скъсания джоб, когато бръкнеш там! Цялата трагедия идва от патриотизма. За мене патриот е не тоя дето вее знаме, а тоя, който е направил и малко за своята Родина.
  • Успех иначе.
  • Мечтите и кошмарите хич ги няма...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...