Мога но не искам
Седнал на кресло в мрачината,
загледан на простора в далечината,
мога да си пия питието
под едрите звезди на небето.
Мога да си плацикам краката
на топлото море във водата
и полъха лек на бриза
да разгръща лятната ми риза.
Мога спокойно да пиша
и потно чело да бриша
в нежното рамо на жена
на брега в другата страна.
Мога! Ама ха де! На!
Все тичам настрана!
С череп на заклет патриот
се бъхтя цял живот
за доброто на род и Родина,
вместо да възирам за чужбина!
Мога, но не искам! Не ща!
Тука ще падна! Тука ще умра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Яндов Все права защищены
