23 июл. 2010 г., 22:49

Моите деца

4.2K 0 0

Имам си две хубави слънца,

в лицето на моите деца.

Те са винаги засмени,

умни, радостни и смели.

 

Синът ми обича да пътува

и с приятелите да лудува.

С бънджи скача от високо,

смелостта си пробва той отново.

 

Дъщеричката ми сладка

е като от росата капка.

Мъничка, засмяна,

на мама мила отмяна.

 

Обичам да са те до мене,

да сгряват майчиното ми сърце,

но вече станаха големи

и като птички литнаха от мене.

 

С любов изпълват ми душата,

завърнат ли се у дома.

Сега разбирам, че това е

най-голямото богатство на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...