Имам си две хубави слънца,
в лицето на моите деца.
Те са винаги засмени,
умни, радостни и смели.
Синът ми обича да пътува
и с приятелите да лудува.
С бънджи скача от високо,
смелостта си пробва той отново.
Дъщеричката ми сладка
е като от росата капка.
Мъничка, засмяна,
на мама мила отмяна.
Обичам да са те до мене,
да сгряват майчиното ми сърце,
но вече станаха големи
и като птички литнаха от мене.
С любов изпълват ми душата,
завърнат ли се у дома.
Сега разбирам, че това е
най-голямото богатство на света.
© Жулиета Вълчева Все права защищены