23 jul 2010, 22:49

Моите деца

  Poesía » Otra
4.2K 0 0

Имам си две хубави слънца,

в лицето на моите деца.

Те са винаги засмени,

умни, радостни и смели.

 

Синът ми обича да пътува

и с приятелите да лудува.

С бънджи скача от високо,

смелостта си пробва той отново.

 

Дъщеричката ми сладка

е като от росата капка.

Мъничка, засмяна,

на мама мила отмяна.

 

Обичам да са те до мене,

да сгряват майчиното ми сърце,

но вече станаха големи

и като птички литнаха от мене.

 

С любов изпълват ми душата,

завърнат ли се у дома.

Сега разбирам, че това е

най-голямото богатство на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...