Jul 23, 2010, 10:49 PM

Моите деца

  Poetry » Other
4.2K 0 0

Имам си две хубави слънца,

в лицето на моите деца.

Те са винаги засмени,

умни, радостни и смели.

 

Синът ми обича да пътува

и с приятелите да лудува.

С бънджи скача от високо,

смелостта си пробва той отново.

 

Дъщеричката ми сладка

е като от росата капка.

Мъничка, засмяна,

на мама мила отмяна.

 

Обичам да са те до мене,

да сгряват майчиното ми сърце,

но вече станаха големи

и като птички литнаха от мене.

 

С любов изпълват ми душата,

завърнат ли се у дома.

Сега разбирам, че това е

най-голямото богатство на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...