21 апр. 2019 г., 21:24

Моите съдби

761 1 0

Отгледах в себе си безброй съдби,

Които сред разрива се разпиляха.

И тръгнаха по собствени следи,

ту блъскаха се, ту пак в едно се сляха.

 

И припряно почнах пак да ги събирам

сред отломки и сред падащи звезди.

Понякога намирах някоя далечна диря,

но отново губех я сред чуждите мечти.

 

Търсех сред съзвездия, пространства, океани,

уж частичките във себе си отново да слепя.

За да може душата да лекува свойте рани

И след разрива огромен аз да се спася.

 

Не успях. Безвъзвратно изгубих своите съдби.

И от търсене безчувствен онемях и ослепях.

Но поне сега проблясват отразени в чуждите очи

Моите съдби, намерили утеха в тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...