3 февр. 2024 г., 11:41

Моите тъжби 

  Поэзия » Любовная
297 0 4

(Извинете ме, мили приятели, за моите ТЪЖБИ, СПОДЕЛЕЛЯНИ с ВАС!)

Величка Николова – Литатру

 

Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.

Къде сега да те подиря?

- Ориснико, бъди проклет!

Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан,

усмивката неповторима

и твоя мил и ведър плам.

Мълчи и пейката червена, линее нейната снага.

До скоро беше заледена

от скреж и сняг, и от тъга.

Мълчат и туите зелени. В тях птиците спотайват глас.

А тъжбите ми споделени,

дали линчуват моето АЗ?!

Скърби сърцето ми проклето. За теб крещи, крещи, крещи!

А *ТИХОТО до мене стене:

- Мълчи, мълчи! Не ми пречи!

*

(София, петък, 02 февруари 2024 г.)

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??