2 дек. 2015 г., 07:55

Мой

516 0 5

Алени устни, лятото шарено,
медени думи ще разменим.
Ала си мисля как ли е правено
твоето тяло, тези очи.

Гледам те, тихо, даже не дишам,
нашата приказка да не сразя.
Мисля, че обич е, няма да питам,
просто ще мисля и ще мълча.

Ще те целуна, ще те притисна,
към мен, покрай мен ти все да седиш.
Ще бъдеш мой и не ще те пусна,
дори и да искаш да си вървиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Анастасия!
  • С тва без тва, ама знаеш,че съм прав.
  • С това "тва" в коментара как да приема критиката сериозно, Димитър. А на Гаврил благодаря!
  • Хубав хубав,ама нещо на края взе че се изложи.С тва "вървиш" развали цялата работа.
  • Хубав стих

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...