Алени устни, лятото шарено,
медени думи ще разменим.
Ала си мисля как ли е правено
твоето тяло, тези очи.
Гледам те, тихо, даже не дишам,
нашата приказка да не сразя.
Мисля, че обич е, няма да питам,
просто ще мисля и ще мълча.
Ще те целуна, ще те притисна,
към мен, покрай мен ти все да седиш.
Ще бъдеш мой и не ще те пусна,
дори и да искаш да си вървиш.
© Карина All rights reserved.
А на Гаврил благодаря!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
